Иран

Най-голямата империя на древността е първият успешен модел на централизирана бюрократична държава с изградена инфраструктура, пощенска и данъчна служба, професионална армия и наложен официален език над всички завоювани територии – политика, която впоследствие ще се прилага в държавното устройство на следващите империи.

През 6 век. пр. н.е. великите сили на епохата – Вавилон, Египет, Мидия и Лидия, разпределят влиянието си в Близкия Изток и Централна Азия, без да забелязват бързото развитие на един малък народ – персите. Мигрирали от север и населили се в югоизточната част на Иранското плато (в района Персис), те много скоро ще ги подчинят.

От този район Кир II поставя основите на Ахеменидската династия (550-330 г. пр.н.е.), започва победоносните си походи и завладява последователно днешните територии на Турция, Ирак, Кувейт, Сирия, Йордания, Израел, Палестина, Ливан, Афганистан, по-голямата част от Египет, Либия, черноморското крайбрежие на днешна България, Румъния, Украйна, Русия, цялата Армения, Грузия, Азърбайджан, Северен Кавказ и по-голямата част от Централна Азия. Наложил волята си над 45% от тогавашното световно населения, Кир II придобива титлата „Велики“ и е първият „цар на царете“ („шах-ин-шах“).

Освен известен със завоеванията си, Кир Велики е първият държавник, опитал да създаде държавно управление при различно по националност и религия население. Едно от доказателствата е „Цилиндърът на Кир“ – изписан с текстове глинен цилиндър, открит във Вавилон, който е изложен в Британския музей.

Кир Велики се проявява и като мъдър владетел, толерантен към представителите на различни народи и религии. В своя Манифест той освобождава и позволява на заточените от Новохудоносор във Вавилон евреи да се завърнат обратно в Юдея и да възстановят Храма в Йерусалим.

Възходът на Персия продължава при Дарий I – третия цар от Ахеменидската династия. Макар началото на царуването му да е белязано с множество бунтове, Дарий I не само защитава, но продължава да завладява нови територии. Въпреки поражението при Маратон, Персия достига връх в своето развитие.

Територията на империята се простира от Западна Азия, Кавказ, части от Балканския полуостров (Тракия, Македония и Пеолия), по-голямата част от черноморското крайбрежие, части от Централна Азия до долината на река Инд, части от Северна и Североизточна Африка, включително Египет, Либия и крайбрежието на Судан.

Дарий I реорганизира устройството на империята, като я разделя на отделни провинции и назначава управници (сатрапи) на всяка една от тях. Въвежда нова единна монетна система и единен официален език (т.нар. имперски арамейски език) за цялата държавата, което значително улеснява централизираното управление на огромните територии с разнородно население. Продължава изграждането на пътища, въвежда стандартни мерки за тегло и продължава строежите в Суса, Пасаргада, Персеполис, Вавилон и Египет.

Парса, останал в историята с гръцкото име Персеполис, е церемониалната столица на Ахеменидската династия. Издигнат в подножието на скалистата планина Рахмет, върху огромна тераса с три подпорни каменни стени с височина 5-13 метра, градът се разпростира на 125 декара.

Персеполис е комплекс от няколко двореца, церемониални зали, съкровищница, приемни помещения и гробници. Най-ранната и най-внушителната постройка е дворецът Ападана, разположен близо до централния вход – Портата на народите. По-голямата част от двореца представлява огромна церемониална зала, изградена с множество колони с височина 20 м, където са посрещани височайши гости и пратеници. Изграждането на Персеполис продължава при наследника на Дарий I – Ксеркс I, и продължава до падането на Ахеменидската династия.

Зороастрийството е религия и философия, възникнала през 6 век пр.н.е. в долината на река Инд, откъдето се разпространява в Азия и Близкия Изток. През следващите няколко столетия е една от най-влиятелните религии в света. Зороастризмът е официална религия в Персия до 7 век, когато с нахлуването на арабите е наложен ислямът.

Накш-е Рустам (Некрополис) е древен некропол, разположен на около 12 км от Персеполис, където се намират четири скални гробници на царе от Ахеменидската династия. Наречени „Персийски кръстове“, по формата на фасадите им, те съдържат погребална камера със саркофази.

Краят на Сасанидската династия и Персийската империя идват през 651 г. след нахлуването на арабите, които налагат като официални исляма и арабския език.