Узбекистан
Узбекистан е страна с традиции и над 2000-дна история. Там ще откриете сгради с много характерна архитектура, древни градове, пропити с кръв от вековкните битки, както и удивителният Път на коприната.
Самарканд, Бухара и Хива не спират да изненадват посетителите с техните красиви джамии, училища и мавзолеи, докато другите им по-ексцентрични атракции, като бързо изчезващото Аралско море, крепостите на силно отдалечения Каракалпакстан, бързо развиващият се Ташкент и възможностите за екотуризъм в планината Нуратау, означава че тук е мястото за туристи с най-разнообразни вкусове и предпочитания.
Узбекистан е много приятелска страна, където гостоприемството остава важен елемент от ежедневието. Ще бъдете винаги добре дошли навсякъде, а топлият им прием ще остави във вас невероятен спомен.
Ташкент е столица и център на Централна Азия. Тук е мястото, където всичко се случва. В едната част на града са новопостроените сгради и всички важни държавни институции, друга част, е зеленият град Совиет, и третата част – спящият град Узбек, където традиционно облечени фермери с каруци прекарват стоките си през лабиринт от кални улици с къщи и пазари.
Като основни забележителности тук са булевард Навой, северно от него е манастирския комплекс от 15 век Шейхантаур. Друга забележителност е Успенската катедрала със нейните златни куполи, пастелно сини стени и 50-метрова кула с камбанария. Построена е през 1958 г. и реновирана през 1990 г. Тя е най-голямата от 4-те православни църкви в Ташкент.
Джамията Минор
Джамията Минор или Бялата джамия, заради цвета на мрамора, държавен исторически музей на Тимуридите, музея на железниците, дворецът Романов са друга част от местата, които могат да бъдат видяни тук.
Събитието, което променя завинаги Ташкент е масираното земетресение на 25 април 1966 г. То изравнява със земята обширна част от града и оставя без дом над 300 000 души!
Никое име не е толкова вълнуващо за Пътя на коприната, колкото Самарканд. Градът е едно от най-старите открити селища в Централна Азия, около 8 век пр. Хр. Бил е столица на Согдианската империя до 329 г. пр. Хр., когато Александър Велики го завзема и казва: “Всичко, което съм чувал за Мараканда (Самарканд за гърците) е истина, освен че е по-красив отколкото очаквах!”
Той е ключов град по Пътя на коприната и води до Китай, Индия и Персия. Между 6 и 13 век, градът нараства много повече, отколкото е днес, променя се и съставът от националности – западни тюрки, араби, персийските семениди, караханиди, селджукски тюрки и монголите са управлявали тук, преди да се заличи от Чингиз хан през 1220 г. От 1370 г. Тимур прави Самарканд столица на своята империя и 35 г. тя е най-развитият икономически и културен център.
Най-известните места тук, които трябва да се видят са площад Реждистан, който събира в себе си няколко училища (медресета) и джамии; джамията Биби-ханъм и мавзолеят към нея; ислямската гробница Шах-и-Зинда (Гробница на Живия Крал), представлява булевард от мавзолеи; мавзолей Гур-е-Амир – последното място, където почива великият предводител Тимур (Тамерлан), заедно с двама сина и двама внуци (включително Улугбек); статуята на Амир Тимур – светещата статуя на Тимур, седнал на трона си, бележи граница между стария узбекски град и руския дизайн на новия град. Това е основна забележителност тук и стои осветен през нощта.
Безспорно, мястото, което ще ви бъде много интересно е обсерваторията на Улугбек, построена през 15 век. Улугбек е по-популярен като астроном, отколкото като управител.
Шахрисабз
Шахрисабз е родното място на великия Амир Тимур или Тамерлан. Там се намират музея на Тимур, останките на двореца Ак-Сарай – летния дворец на Тимур. Тук е и мавзолейния комплек Дорус Сиядат, от който е останала само обширната гробница на най-големия и любим син на Тумур – Джахангир.
За град Бухара можем да кажем, че е най-святият град на Централна Азия. Има сгради, строени преди хиляда години и много добре структуриран и оживен център, който не се е променил особено за 200 години. По-голямата част от центъра е архитектурен резерват, пълен с училища и минарета, масивна царска крепост и останки от някогашен огромен пазарен комплекс. Бухара е била столица на Семенидската империя през 9-10 век, процъфтял като религиозен и културен център в Централна Азия. Интересни места, които трябва да видите са площада Лияби-Хауз, построен около басейн през 1620 г., засенчен от множество черници. Векове наред Бухара е била водоснабдена с мрежа от канали и 200 каменни басейна, край които хората се събирали и клюкарствали, пиели и се къпели. Тук може да посетите училището на Улугбек, построен през 1417 г. и е най-старото училище в Централна Азия. Другото популярно училище в района е на хан Абдул Азис, точно срещу това на Улугбек, както и още няколко различни други училища, джамии и мавзолеи.
За да не вземе много да ви омръзнат всички тези паметници на историята и исляма, съветваме ви във всеки удобен момент да потърсите място за хапване и да опитате известния плов или пилаф, който е съставен от ориз, зеленчуци и месо, потопено в агнешка мазнина и масло 🙂 За тях това е ненадминат шедьовър на кулинарията!
Вариантите на хляб са като истински произведения на изкуството – кръгли, продълговати, с дупка или посипани със семена… Може да опитате и различните видове нудълси, димлама – месно рагу с картофи, лук и зеленчуци, приготвени на бавен огън, както и сомза – бутер терсто, пълнено с агнешко месо и лук.
Навсякъде можете да се освежите със зелен и черен чай или еспресо, както и вариант на айрян, който се поднася натурален или подсладен. Въпреки че е мюсюлманска страна, в Узбекистан лесно ще намерите бира, вино и други алкохолни напитки. Сред популярните марки бира, които можете да вземете и тук са чешкия модел Пулсар, както и Карлсберг или да тествате местните Кибрей и Сарбаст.
Задължително е поне един път да присъствате на фолклорно шоу, защото дрехите и танците им са много цветни и приятни за окото. Със сигурност ще се забавлявате много, особено ако потанцувате заедно с тях.
Мисля, че при всички тези интересни факти от страната Узбекистан, не може да останете безразличен.
Желя ви незабравимо пътешествие!
ТравълМакс